Балкан

Балкан може да се отнася за: Географски значения балкан – синоним на планина в българския език Балкан – наименование на Стара планина – планина в България и Сърбия Берковски Балкан – дял от Стара планина Врачански Балкан – дял от Стара планина Врачански Балкан – природен парк Тетевенски Балкан – дял от Стара планина Централен Балкан – Национален парк в Стара планина Троянски Балкан – дял от Стара планина Габровски Балкан – дял от Стара планина Тревненски Балкан – дял от Стара планина Калоферски Балкан – дял от Стара планина Твърдишки Балкан – дял от Стара планина Еленски Балкан – дял от Стара планина Върбишки Балкан – дял от Стара планина Смядовски Балкан – дял от Стара планина Сливенски Балкан – дял от Стара планина Карнобатски Балкан – дял от Стара планина Айтоски Балкан – дял от Стара планина Надбалкан Задбалкански котловини Балкани (Балкански полуостров) – полуостров в Югоизточна Европа Балкан – село в община Стамболово, област Хасково Балкан махала – село в община Лъки, област Пловдив Балканец – село в община Троян, област Ловеч Балкански – село в община Разград, област Разград Балканци – село в община Стражица, област Велико Търново Балканци – село в община Генерал-Тошево, област Добрич Балкан – село в район Мазгирт, вилает Тунджели, Турция Балкан (Balkan Daglary) – планина в Туркменистан Голям Балкан – планински хребет в Туркменистан с височина до 1880 м Малък Балкан – планински хребет в Туркменистан с височина до 777 м Балкан – вилает в Туркменистан на брега на Каспийско море Балканабат (Balkanabat) – град в Туркменистан, вилает Балкан Балкан (Balkan, KY) – населено място в Кентъки, САЩ Балкан Тауншип (Balkan Township, MN) – град в Минесота, САЩ Балкан – плато на остров Ливингстън в Антарктика Други значения Общество Балканизация, Балкански синдром – термини, с който се описва непрестанно раздробяване на някога единни области и страни, вследствие на задълбочаващи се противоречия на езикова, етническа и религиозна основа Балканска федеративна република (Балканска Федерация) – проект за единна държава на Балканския полуостров Балкански езиков континуум – съвкупността на славянските езици и диалекти на Балканския полуостров Балкански езиков съюз – особена общност на балканските езици, които показват общи черти в лексиката, семантиката и граматиката в резултат от взаимните си влияния Балкански ромски език (Цигански език) Палео-балкански езици – древни езици на народи, населявали Балканския полуостров Балкански войни Балкански съюз Балканска война Балкански пакт Балкански военновъздушни сили Балканска контактна група Балкански политически клуб Болкан Асист (Balkan Assist) – българско сдружение с нестопанска цел за развитието на гражданското общество БАЛКАНИ – сдружение за дива природа Зелени Балкани – федерация на природозащитни сдружения Средства за масова информация Балкан Българска Телевизия (ББТ) – телевизионен канал Болкан Нюз Корпорейшън (Balkan News Corporation) – медийна компания, собственик на bTV Балкан нюз телевижън – регионална кабелна телевизия в Карлово Балканика (Balkanika Music Television) – балканска музикална телевизия Радио Балканика – българско онлайн радио Радио Балкан – бивша българска радиостанция в Правец Радио Балкан – сръбска радиостанция в Баня Лука, Босна и Херцеговина Радио Балкан – сръбска радиостанция в Копенхаген, Дания Балкан – вестник, издаван в Берковица от 1993 г. Балкан – вестник на турски език, издаван в Шумен Балкан – български вестник на румънски език, излизал около 1875 г. Балкан – вестник, издаван в град Балканабат, Туркменистан Култура Балкантон – българска звукозаписна компания Балканфолк – българска звукозаписна компания Балкан Фолк – Старопланински събор, провежда се във Велико Търново Балкански души – българска музикална формация Балкански коне – балканска музикална формация Болкан Ентертайнмент Компани (Balkan Entertainment Company) – музикално-артистична агенция Paprika Balcanicus – музикална формация от Лондон Balkan Beat Box – музикална формация от Ню-Йорк, САЩ Balkan Black Box Festival – балкански музикален фестивал в Германия Бисер Балкански – българска народна песен от Македония Балкан – български фолклорен танцов ансамбъл Цирк Балкански – циркова трупа Балкан – албум на певицата Сека Алексич, 2003 г. Балкан Експрес – игрален филм, Югославия, 1983 г. Балкански шпионин (Балкански шпијун) – игрален филм, Югославия, 1984 г. Балкан-кан – игрален филм, Република Македония, 2007 г. Балкански синдром (Balkanski sindrom) – игрален филм, Босна и Херцеговина, 2007 г. Балкан – сграда в София (1937 г.), кино-театър и апартаментен хотел в София, днес Младежкия театър Балкан – сграда в центъра на Пловдив, кино, днес – бинго-зала Балкан – кино в Белград, Сърбия Балканский – кинокомплекс в Санкт Петербург Балканская – станция на метрото в Санкт Петербург (в строеж) Малая Балканская улица – улица в Санкт Петербург Балканиада по информатика Балканиада по математика Спорт ФК Балкан – футболен клуб от Ботевград БК Балкан – баскетболен клуб от Ботевград ФК Балкан – футболен клуб от Белоградчик ФК Балкан – футболен клуб от Български Извор, Ловешка област ФК Балкан – футболен клуб от Варвара, Пазарджишка област ФК Балкан – футболен клуб от Горна Брезница, Благоевградска област ФК Балкан – футболен клуб от Орешак, Ловешка област ФК Балкан – футболен клуб от Планиница, Бургаска област ФК Балкан – футболен клуб от Разбойна, Търговищка област ФК Балкан – футболен клуб от Средня, Шуменска област ФК Балкан – футболен клуб от Христо Даново, Пловдивска област ФК Балкан – футболен клуб от Церово, Благоевградска област ФК Балкан – футболен клуб от Скопие, Република Македония (1921 – 1943 г.) ФК Балкан Буковица – футболен клуб от Калугерица, Сърбия ФК Балкански – футболен клуб от Димитровград, Сърбия FBK Balkan – футболен клуб от Малмьо, Швеция Балканиада Балканска национална купа – футболен турнир, провеждан в периода 1929 – 1980 г. Балканска клубна купа – футболен турнир, провеждан в периода 1960 – 1994 г. Балканско първенство по волейбол Балканска купа по плажен волейбол Балканиада по лека атлетика Балканиада по художествена гимнастика Адриатико-Балканска купа – автомобилно състезане Балкан Трофи – автомобилно състезане Ски балканиада Балканиада по бадминтон Балканиада по спортен бридж Балканиада по шахмат Компании и продукти БГА Балкан – българска авиокомпания, съществувала от 1968 до 2002 г. Балкан Хемус Груп – българска компания, собственик на Авиокомпания България Ер Балкан АД Завод в Монтана. Произвежда всякакъв вид тръбни и телени конструкции. Балкан (завод) – предприятие в Ловеч, в което са произвеждани или се произвеждат: Балкан (Балканче) – марка български велосипеди Балкан – марка български мотопеди Балкан – марка български мотоциклети Балкан – марка български мотокари Балкан Т800 – прототип на български автомобил Балкан Стар – вносител на автомобили в България Балканъ и Балканъ-живот – български застрахователни дружества, съществували през 30-те и 40-те години на 20 век ЗБК Балканъ – застрахователно-брокерска къща Балкан ЕООД – общинска фирма, град Елена Балкан Инженеринг Груп – строителна фирма, София Болкан Капитал Мениджмънт (Balkan Capital Management) Балкан Имоти (Balkan Properties) – недвижими имоти Болкан Проперти (Balkan Property) – недвижими имоти Болкан Дрийм Пропертийс (Balkan Dream Properties) – английска компания за недвижими имоти Балкан Холидейс (Balkan Holidays) – българска туристическа компания във Великобритания> Балкан Холидейс Еър (Balkan Holidays Air) – авиокомпания Балкан Холидейс Риъл Естейт (Balkan Holidays Real Estate) – недвижими имоти Болкан Боутс (Balkan Boats) – лодки Балкан Банк – българска банка, фалирала през 1997 г. Балканкар – българска марка мотокари Балканфарма – българска фармацевтична компания Балкантурист – българска туристическа компания Балкан Сис (Balkan Sys) – интернет компания Балкан Аджип Камаз Балкан Балкан Мултимедия Систем Лактима Балкан – българско млекопреработвателно предприятие Хотели Sheraton Sofia Hotel Balkan – хотел в центъра на София Балкан – хотел в град Плевен, България Балкан – хотел в село Сливек, Лошешка област Балкан – хотел в село Чифлик, Ловешка област Балкан – къща за гости в село Валевци, Габровска област Балкан (Balkan Hotel) – хотел в центъра на Белград, Сърбия Балкан (Hotel Balkán) – хотел в центъра на Прага, Чехия Храни и напитки Балкан – българска марка суха паста Балкан – българска марка кашкавал от овче мляко Балкан – българска марка бира, производство на Пивоварна Болярка – Велико Търново Айрян Балкан – продукт на Лактима Балкан Биологични видове Растения Балканска козя брада (Tragopogon balcanicus) – цвете от семейство Сложноцветни Балканска меча стъпка (Acanthus balcanicus) – тревисто растение Балканска чубрица (Satureja montana L.) – тревисто растение, подправка Балканската мащерка (Thymus balcanus) – тревисто растение, билка Животни Балканска кротушка (Romanogobio kessleri) – вид сладководна риба Балканска мряна (Barbus meridionalis petenyi, Черна мряна) – вид сладководна риба Балканска вретенарка (Zingel balcanicus) – вид сладководна риба Балканска пъстърва (Salmo balcanicus, Балканка) – вид сладководна риба Балкански щипок (Cobitis elongata, Лискур, Лингур) – вид сладководна риба Балканска жаба (Rana kurtmuelleri) – вид жаба Балканска чесновница (Pelobates syriacus, Сирийска чесновница) – вид жаба Балкански гребенест тритон (Triturus karelinii, Южен гребенест тритон) – е вид дребно опашато земноводно Балкански гекон (Cyrtopodion kotschyi) – вид гущер Балканска чучулига (Eromophila alpestris) – дребна птица от разред Врабчоподобни Балканска къртица (Talpa stankovici) – вид къртица Източно-балканска свиня – вид полудива свиня Личности Оркан Балкан – турски футболист Александър Балкански – цирков артист Валя Балканска – българска народна певица Гецо Балкански – футболист от ФК Батин Ганьо Балкански – литературен герой Миленко Балкански – военачалник Мими Балканска – българска оперна певица Минко Балкански – физик Ненко Балкански – художник „Балкан“ е българска авиокомпания, съществувала от 1968 до 2002 г., национален превозвач и правоприемник на ТАБСО. Предистория Дирекция „Въздушни съобщения“ Основна статия: Дирекция Въздушни съобщения На 27 декември 1946 година с Постановление №8 на Министерския съвет на Народна република България се създава Дирекция Въздушни съобщения. С постановление от 11 март 1947 за нуждите на гражданската авиация се предават самолети от ВВС на България – три военно-транспортни тримоторни самолета Юнкерс Ju 52/3m, (преоборудвани в граждански в Държавна самолетна фабрика), два бомбардировача Не-111 „Ястреб“ (преоборудвани в граждански), четиринадесет FW-56 „Гълъб“, два двумоторни учебно-тренировъчни Фоке-Вулф 58 и тринадесет едномоторни самолети Физелер-Щорх (Fieseler Fi 156) „Дрозд“. Закупените нови военно-транспортни самолети Ли-2П също са предадени за ползване от гражданската авиация.[1] През първата половина на 1948 г. са доставени и три нови самолета ААС-1 (френско лицензно производство на Ju-52).[2]Цената на френския производител е два пъти по-ниска от цената на Ли-2п и ръководството приема изгодната оферта за ААС-1.[3] За първи главен директор е назначен пилотът полковник Борис Ганев, със заместници инж. Душко Кондов и Драган Шишков. Първата редовна въздушна линия София-Бургас е открита от Георги Димитров на 29 юни 1947 година. Полетът е осъществен с Ju-52 LZ-UNL с летателен екипаж на Дирекция „Въздушни съобщения“ – пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. По-късно по същото направление излита с официални лица и втори самолет Ли-2п LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. С двата самолета Ли-2п на 13 февруари 1948 година е открита първата редовна международна линия София-Белград-Будапеща-Прага.[4] В края на годината са закупени три самолета По-2 за нуждите на санитарната и селскостопанската авиация. Със създаването на ТАБСО транспортната дейност се дублира, което води постепенно до замиране функциите на ДВС. През 1949 г. три юнкерса са консервирани и подготвени за дългосрочно съхранение, а останалите самолети са предадени на 16 транспортен полк на ВВС. Авиокомпания ТАБСО Основна статия: ТАБСО В съответствие с подписаното междуправителствено споразумение на 3 ноември 1948 година в Москва се създава смесено българско-съветско дружество за граждански авиотранспорт под името ТАБСО (Транспортно-авиационно българо-съветско общество). Официално ТАБСО започва да функционира през май 1949 г.[3] Авиокомпанията „Български въздушни линии ТАБСО“ започва работа на 1 август 1949 година, а от есента са поети и външните линии на ДВС. ТАБСО в първоначалния си вид съгласно споразумението продължава дейността си пет години. Съветската страна трябва да осигурява самолети, резервни части, оборудване и наземна техника, а българската страна да обезпечи летища, сгради, персонал и т.н. Основните самолети на ТАБСО са 8 бр., доставени на 9 май 1949 г. от съветската страна като контингент на ТАБСО.[5] БГА Балкан Ил-14 на летище Виена Народна република България изкупува дела на Съветския съюз в ТАБСО и активите на смесеното дружество стават изключителна собственост на българската държава. Новата компания запазва името ТАБСО и познатото лого до 1968 г., когато дружеството е преименувано на „Българска гражданска авиация Балкан“ (БГА Балкан). В популярния фирмен знак (стилизирана звезда с крила) наименованието ТАБСО се заменя с „Балкан“. Компанията разполага с пътническите „Ли-2“, постепенно подменяни от 1956 г. до началото на 1960-те години с новите съветски пътнически самолети „Ил-14“. Дружеството има статут на национален превозвач и е държавна собственост до 1999 г., когато е продадено от правителството на Иван Костов (1997 – 2001 г.) в опит да бъде предотвратен неговият фалит. Оферти подават: „Zeevi Holding Ltd.&Knafaim-Arkia Holdings Ltd.“, Израел; Руски авиационен консорциум; „Ulrich Benteler“, Германия; „Air Rent“, Люксембург, и „Data Control Holding S.A.“, Люксембург, а българската „Еър България“ депозира писмо, с което потвърждава интереса си към сделката. След анализ на офертите и преговори с подалите ги компании, специално назначената от АП комисия за приватизация на авиокомпания „Балкан“ ЕАД взима решение вторият тур от преговорите да продължи със: „Zeevi Holding Ltd.&Knafaim-Arkia Holdings Ltd.“, Израел; „Ulrich Benteler“, Германия, и Руски авиационен консорциум. Не е ясно как в хода на обсъжданията се е стигнало до окончателния избор преговорите да продължат единствено със „Zeevi Holding Ltd.&Knafaim-Arkia Holdings Ltd.“, Израел. Приватизацията му е осъществена от израелската фирма „Зееви Груп“ (Zeevi Group) за 200 000 щатски долара, в това число всички активи. Вместо да инвестират, съгласно договора за погасяване на задълженията и стабилизиране на фирмата, „Зееви Груп“ разпродават недвижимото имущество и водят „Балкан“ към фалит. След закриването на „Балкан“ поради несъстоятелност през ноември 2002 г. правителството създава нова държавна авиокомпания месец по-късно, наречена „България Ер“. Авиолинии През периода 1967 – 1985 БГА "Балкан“ е добре развита структура, поддържаща десетки международни (регионални и трансконтинентални) и вътрешни въздушни линии. В този период се използват турбовитлови самолети Ли-2, Ил-14, Ил-18, Ан-24, Антонов Ан-12, Ан-14, както и самолети с реактивни двигатели Ту-134, Ту-154, Як-40. Най-дългата редовна линия на „Балкан“ през споменатия период е София – Триполи – Лагос – Хараре. По гъстота на вътрешните въздушни линии спрямо територията на страната България е сред първите в Европа. Редовно се поддържат линиите от София до Варна, Бургас, Силистра, Русе, Търговище, Горна Оряховица и Видин. През разни периоди има полети до Пловдив, Стара Загора и Кърджали (с вертолет Ми-8). Основните външни линии са до Москва, Берлин, Прага, Варшава, Париж, Лондон, Будапеща, Атина, Ларнака, Брюксел, Копенхаген, Цюрих, Мюнхен. Редовни полети до Ню Йорк, Торонто, Йоханесбург, Куала Лумпур, Сингапур, Джакарта се осъществяват след 1990 г., когато са наети самолети „Боинг 767“. БГА „Балкан“ е първенец в много отношения сред авиокомпаниите от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) – икономическия съюз на социалистическите страни. В началото на 1970-те години под ръководството на „БГА Балкан“ с генерален директор Щерю Щерев, главен пилот Иван Ждраков и главен щурман Йордан Колев се разработва програма за обучение на граждански пилоти по стандартите на ИКАО (ICAO). Това допринася за радикално подобряване на безопасността на полетите. През 1960-те години ТАБСО и „Балкан“ започват да изпълняват специални чартърни полети през Атлантическия океан до Северна, Централна и Южна Америка. По тези направления се лети на пробен принцип през 1964 г., след това за летните Олимпийски игри в Мексисо през 1968 г. и после по редки случайни задания като пътувания на висши държавни лица на официални командировки. За целта се ползват самолети, предназначени за средни разстояния -- първо Ил-18, а от края на 1970-те и Ту-154Б-1. През летните Олимпийски игри в Монреал 1976 г. Ту-154Б-1 прелита разстоянието до София без междинно кацане поради лекото си затоварване и силния гръбен вятър по целия маршрут, поставяйки рекорд за типа самолет. „Балкан“ се отказва от купуване на съветския далечен самолет Ил-62 (Ил-62М). Далечни самолети „Боинг“ 767 – 200 са придобити през 1992 г., когато и започват надеждни редовни презокеански полети. През 1984 г. първа в СИВ „БГА Балкан“ започва изпълнение на полети с „Ту-154“ в екипаж от 3 души – командир, втори пилот и борден инженер. Други „братски“ авиокомпании продължават да работят с 4-членни, а някои дори с 5-членни полетни екипажи на този тип самолет. В средата на 1980-те години екип от инженери на „БГА Балкан“, заедно с учени от ВМЕИ, София, за пръв път успешно поставят приемници за системата за далечна корабна навигация Omega в Ту-154 и свързват сигналите на Omega с автопилота АБСУ-154-2. Това позволява на „БГА Балкан“ да изпълнява далечни и презокеански полети с тричленен летателен екипаж, без щурман-навигатор. Генерални директори Званията са към датата на заемане на длъжността: генерал-майор Щерю Щерев (1971 – 1979) генерал-майор Димитър Димитров (1979 – ?) Величко Величков (1985 – 1988?) Георги П. Георгиев края на 80-те години Руслан Семерджиев (1992 – 1993) Никола Доцов – до 1996 Валери Доганов 1996 до 1998 Петър Петров 1998, временно изпълняващ длъжността Филип Мустаков 11 юли 1998 – 2000 Въздушен парк Паркът на БГА до 1990 г. включва както машините, обслужващи обикновени пътници, така и специалните машини на Авиоотряд 28 (правителственото авиационно звено), санитарната, товарната и селскостопанската авиация. В следващата таблица не са включени машините на селскостопанската авиация (представена от „Ан-2“ (281 броя) и „Ка-26“), както и пътническите „Ми-8“ (17 бр.), „Ми-17“ (1 бр.), „Ми-2“, а също и учебните „L-410“. Парк на БГА Балкан Самолет Брой машини Брой пътници Период на експлоатация Ан-14 ? 7 – 9 - Ан-24 20 44 - Ил-18 22 120 - Ту-134А/Б 20 68 – 96 - Ту-154А/Б/М 28 160 – 168 - Як-40 18? 27 – 36 - Ан-12 8 товарен - А320 4 160 - Боинг 737 – 500 3 126 1992 – 2002 Боинг 767 – 200 2 220/228 – 240/248 1992 – 2002 ОБЩО: 125+ Самолети на Балкан Ил-18, 1974 г. Ил-18, 1974 г. Ту-134, 1974 г. Ту-134, 1974 г. Ту-154Б, 1980 г. Ту-154Б, 1980 г. Ту-154Б, 1986 г. Ту-154Б, 1986 г. Як-40 от флота на БГА „Балкан“, 1996 г., в „Хемус ер“ (1990-те) Як-40 от флота на БГА „Балкан“, 1996 г., в „Хемус ер“ (1990-те) Ту-154М, 1996 г. Ту-154М, 1996 г. Ан-12, 1998 г. Ан-12, 1998 г. Боинг 767 – 200 Боинг 767 – 200 Еърбъс A320 Еърбъс A320 Боинг 737 – 500 Боинг 737 – 500 Катастрофи Историята на Балкан е белязана от 15 катастрофи с 547 човешки жертви и с материални щети.[6] В резултат на недостатъчна квалификация на ръководния персонал, ниско ниво на организация, контрол и вземането на решения, несъвместими със сигурността и безопасността на полетите, се застрашават животът и здравето на полетния персонал и пътниците. Всичко това предопределя и ниската ефективност при експлоатацията на самолетния парк.[7] В цитираните по-долу данни са включени всички катастрофи със смъртни случаи в българската гражданска авиация до 1988 г., в това число и при полети на дъщерната компания „БулЕр“, както и на ТАБСО и санитарната и товарната авиация. На 22 ноември 1952 г. самолет Ли-2, летящ по линията София – Горна Оряховица – Варна, катастрофира при връх Вежен. Загиват 30 души. На 24 ноември 1966 г. самолет Ил-18 се разбива край Братислава при полет София – Прага. Загиват 82 души. На 3 септември 1968 г. самолет Ил-18 се разбива край Карнобат на път от Дрезден за Бургас. Загиват 47 души. На 18 януари 1971 г. Ил-18, летящ от Париж/Бурже за София, катастрофира на летището в Цюрих, загиват 46 души.[8] На 17 септември 1971 г. Ан-14 катастрофира край връх Свети Дух в Рила, загиват 8 души. На 21 декември 1971 г. самолет Ил-18 се разбива при излитане на летище София в чартърен полет за Алжир. Загиват 30 души, вкл. Паша Христова. На 4 ноември 1972 г. катастрофира Ил-14 при полет Бургас-София, в района на Црънча край Пловдив. Загиват 35 души. На 3 март 1973 г. край Москва/Шереметиево катастрофира Ил-18, загиват 39 души. На 22 ноември 1975 г. до летище София катастрофира Ан-24, загиват 3 души. На 2 декември 1977 г. чартърен полет на Ту-154 от Джеда за Триполи завършва с катастрофа край Тобрук, загиват 57 души. На 16 март 1978 г. в района на с. Тлачене край Враца се разбива Ту-134, летящ по линията София – Варшава, загиват 73 души. На 27 март 1978 г. край Дамаск катастрофира товарен полет на Ту-154, загиват 4 души. На 22 юли 1978 г. край Бели Искър катастрофира санитарен Ан-14, загиват 4 души. На 10 януари 1984 г. самолет Ту-134, летящ по линията Берлин Шьонефелд – София, се разбива край с. Кривина, на 4 километра от летището в София. Загиват 50 души, от които 45 пътници и 5 екипаж, част от които вследствие от действията на пожарникарите. Пилотът отказва да кацне поради лоши метеорологични условия, но проверяващият го инспектор от Държавната въздухоплавателна инспекция му нарежда да го направи. Впоследствие са уволнени 850 души в рамките на 1 работен ден.[9] На 2 август 1988 г. самолет Як-40 катастрофира при излитане от София за Варна, загиват 29 души.